Ivan Rabuzin – вълшебен полет над реалността

Ivan Rabuzin (1921 – 2008) е един от любимите ми художници-наивисти. Вече писах веднъж за него в блога си, но не мога да се сдържа да си напомня и да ви напомня за този невероятен наивен талант, дарен от Бога с много фин усет за реалността.

Позволявам си да напомня няколко интересни факти за живота му. Той е роден в малко село, в областта Zagorje и семейството му е съвсем обикновено. Обучаван е да бъде дърводелец и дълги години именно това е работил. На практика, е без всякакво академично образование в областта на изкуствата. Не се знае дали изобщо е вземал някакви уроци по рисуване през живота си. Започва да рисува след тридесетата си година, а първата си самостоятелна изложба прави през 1956.

Картините му са пътували по целия свят – Франция, САЩ, Япония, Швейцария, Норвегия, Германия, Италия, Бразилия, Норвегия. Навсякъде са посрещани с изключително голям интерес от ценителите на наивното изобразително изкуство.

Декорирал е порцелан за световноизвестния производител на порцеланови изделия Rosenthal, за когото създава великолепна серия рисувани чинии.

Обичам наивното изкуството, защото в него по много непосредствен и естествен начин авторите общуват с природата и реалността.

Допада ми богатството и експресивността на колорита в наивните картини, неограничавано от предварителни представи и правила, независимо дали чисто човешки или наложени от академията. Често перспективата в наивното рисуване е нарушена, за сметка на въздействие чрез цветове, форми и емоции, въплътени в картините.

В наивното рисуване художникът си позволява да остане дете, в най-добрия смисъл на тази дума. Продължава да общува със света с блеснали очи, запазвайки добрата си, наивна и чиста, детска представа за него.

Това е особено видно в картините на Иван Рабузин, в които не пада и една сива облачна сянка и в които сякаш всяка къща, дърво и хълм пеят чудна песен. Това е наистина като полет, като вълшебен полет над реалността.

Типично за него е, че в картините му липсват хората. Планини, реки, дървета, великолепно небе, къщички с чисти прозорци, блеснали на слънцето като детски очи. Само не и хора.

Картините му показват едно много добро владеене на перспективата, за разлика от някои други самоуки художници-наивисти. Това може би се дължи на неговата професия на дърводелец. Работата с дървото създава практически усет за обемите, формите и тяхното взаимодействие.

Разбира се, той има огромен, безспорен художествен талант. Това, което природата ни е дала, винаги ни помага да компенсираме ограниченията, които животът ни е наложил и да развием най-доброто у себе си.

Другото, което го отличава от много художници-наивисти, е съзнателното бягство от битовизма. Да, животът има много проявления, и ежедневието е най-натрапчивото от тях. Трудно е да избягаш от него. Да можеш да политнеш над ежедневието, над дребните, непрекъснати повторения в живота, през които няма как да не преминаваш всеки ден, е дар. Да не се вторачваш в тях, да виждаш по-далеч, отколкото животът те е поставил. Да продължаваш смело да мечтаеш. Да можеш да летиш над реалността.

Показаната картина в това есе се нарича “Моят роден край”. Великолепно, фино и вдъхновяващо усещане за родния край на Ivan Rabuzin. Една от мечтите ми е да посетя Хърватия скоро, дано да се сбъдне.

Наистина, обичам Ivan Rabuzin. За колекционерите – картините му могат да бъдат закупени на невероятни цени на неговия артистичен сайт, поддържан от семейството му.

За всички нас, останалите – можем да се насладим на великолепните му работи там, а също и на сайта на Хърватския музей на наивното изкуство.

Lin Fengmian – един от първопроходците на съвременното китайско изкуство

Lin Fengmian (1900 – 1991) e роден в Китайската империя, в едно малко село на провинция Гуангдун, в семейството на каменоделец. Баща му е бил със солидни познания и умения в областта на традиционната китайска живопис и калиграфията.

След завършване на средно училище, Lin получава стипендия, за да учи изобразително изкуство във Франция. През 1918 година започва обучението си в Дижон, а след половин година се прехвърля в Париж, в престижната арт академия Ecole Nationale Superieure des Beaux-Arts.

Завръща се в Китай през 1925 година. Той е един от първопроходците на съвременното изкуство там, един от първите строители на мостове между китайското и западноевропейското изобразително изкуство.

Посвещава години на обучението на млади художници, първоначално в Пекинското художествено училище (директор), което е под егидата на Китайското министерство на просветата. През 1928 година е основана Китайската художествена академия и Lin Fengmian е първият й ръководител. Преподава модерна живопис и обучава учениците и студентите си в западноевропейските техники на рисуване. Lin е обичан преподавател и увлекален лектор. В своите лекции разказва както за западноевропейското изкуство, така и за традициите на китайската живопис.

След това толкова обещаващо начало на професионална кариера, животът поставя пред него тежки препятствия. Поради амплоато му на човек-мост между западните и източните традиции в живописта, през Японо-китайската война и по времето на “културната” революция, са унищожени голяма част от неговите творби.

Попаднал в списъците на неблагонадеждните творци, Лин сам унищожава много от картините си, но това не го спасява. След четиригодишен престой в затвора, той се заема да възстанови унищоженото.

Едва след като приключва мрачния период на “културната” революция в Китай, през 1977 година му е позволено да напусне страната, за да замине при семейството си в Бразилия. Лин неколкократно посещава Бразилия, но се установява да живее в Хонг Конг до края на живота си (1991 година).

Негови картини са притежание на The Metropolitan Museum of Art и Художествената галерия на New South Wales.

Работоспособността и творческата му фантазия са наистина удивителни. Той работи в няколко западни стила – експресионизъм, наивизъм, кубизъм, пост-импресионизъм. Цялостното му творчество отразява неговата житейска мисия – мост между две цивилизации, между две култури, между два стила на живот.

В картините, близки до западноевропейския маниер на рисуване (“Гладиоли”, “Есен”, “Прибиране на реколтата”, “Лотуси”) палитрата му е силна и ярка, пространството е завладяно смело, контурите са ясно очертани. В картините, инспирирани от традиционната китайска живопис (“Китайска опера”, “Птици, кацнали на клон”, “Жерав”, “Жена, облечена в синьо”) преобладават нежни, пастелни цветове и фини контури. Те са много прецизни като композиция и структура.

Избрах да ви покажа една от любимите си картини на Lin Fengmian – “Хризантеми”. Рисувана е през 1988 година. Погледнете колко прецизно и нежно стоят цветовете, извивките на контурите, авторският подпис с бели йероглифи долу вдясно. Сякаш рисунка върху много фин порцелан!

Хризантемата е нежна, покорна и фина. В Япония хубавите момичета са сравнявани с хризантеми.

Както е известно, хризантемата е любимо цвете с дълбоко символично значение в традиционното източно изкуство и бит. Правят се специални есенни панаири, посветени на това цвете. Съществуват асоциации, които се грижат за неговото запазване във времето.

Бялата хризантема символизира щастието, любовта и дълголетието в Далечния Изток.

Изглежда, че единадесет години след напускането на родината си, Лин вече започва да възстановява струните на своята потъпкана душа. Колко време е нужно за възстановяването на една стъпкана чувствителност?

Каква странна ирония на съдбата… Този удивителен художник с дълъг и труден живот е имал невероятна жизненост, работоспособност и творческа фантазия.

Можете да намерите негови картини в Уикиарт.

Maud Lewis – the naive soul of Nova Scotia

Do you know where Nova Scotia is?

Nova Scotia is one of the Eastern provinces of Canada, on the Atlantic. It’s a peninsula with many small offshore islands. The capital of Nova Scotia is Halifax, a city that is notoriously known for powerful explosions during the both world wars.

In Nova Scotia, in the small town of Digby, in a small wooden house with thin walls and only one room, without water inside and with no electricity, in 1970 year, at the age of 67 years died alone an incredibly strong and cheerful woman – the artist Maud Lewis (1902-1970).

This little thin woman, physically handicapped and tormented by strong rheumatoid arthritis, who has lived in incredible poverty, bordering on misery, leaved to the world a huge number of cheerful pictures painted with the eyes of a happy child.

The naive art of this woman is amazing!

She doesn’t even have a complete secondary education (poverty forces her to leave the school barely graduating from grade 5). Her only teacher in painting was her mother, who has shown Maud how to make Christmas cards for selling to their neighbours.

I will not show you here her beautiful winter paintings, with snowed pines, happy children on their sleighs and deers with smart sad eyes. I know you’ll be fascinated by them. They are wonderful, with a typical Northern beauty.

I will not show you here her magical landscapes of the Atlantic seashore, with the lighthouses, the coastal cliffs and the seagulls talking each to other, perched on two adjacent stones. They are wonderful, with a typical Northern beauty.

Look at this colourful landscape sealed the short Canadian summer. What a sunny splendour and serenity. A fast-passing beauty, like life itself. It is as it is.

You can see her paintings in Artnet.