The big lonely heart of János Balázs

János Balázs (1905-1977) is Hungarian painter (and poet) of gypsy origin, with expressive paintings and unusual life.

Art critics classify his works as “naive art” and “surrealism”. Sometimes they compare him to Paul Gauguin, but in fact his works are absolutely unique. His paintings are recognisable at first glance, as with the great artists.

János Balázs is a talent self-taught and self-made in everything. He attended school for only two years. He was born in the gypsy neighbourhood of Alsókubin in Hungary, and moved with his family to Salgotarjan, where he remained for the rest of his life.

He participated in the Second World War, but was most of the time a prisoner of war, and at that time he read a lot – Homer, Shakespeare, Balzac. He also has been well acquainted with the Hungarian classics.

After his return home, János Balázs lived alone and barely met other people. He lived quite poorly and made money for living by collecting and selling coal from local mines, gathering herbs and mushrooms in the woods.

Only the children from the gypsy neighbourhood, who have liked to talk to him and listen to his fairly tales, visited his poor house.

János Balázs started painting at the age of sixty-three.

The gypsy children, his friends from the neighbourhood, were the first impressed by his paintings. They began to wear the necessary materials and paints.

He died extremely poor and lonely. The painter left behind about 300 paintings that are becoming more and more valuable to art lovers and merchants. Most of his paintings are in private collections, but some of them can be seen in the Hungarian Museum of Naive Art and in the Art Gallery in Salgotarjan.

What makes János Balázs’s work so valuable?

There is a naive emotionality in them, absolutely untouched by civilisation and the predominant way of life.

Closeness to nature bordering to Shamanism. Relationship with the primary forces in this world, with eternal energies and human symbols.

We remain wordless feeling the great power of human nature, for we understand how unique and powerful the human being is, if he can encompass and visualise the world in such an incredible way, only through the wisdom of the old books, obtained in loneliness.

It is amazing how this could happened in the second half of the 20th century in the center of Europe.

Голямото самотно сърце на János Balázs

János Balázs (1905-1977) e унгарски художник (и поет) от ромски произход, c експресивни картини и необикновена съдба.

Арт критиците причисляват творбите му към стиловете “наивизъм” и “сюрреализъм”. Понякога го сравняват с Гоген, но всъщност той е абсолютно уникален. Картините му се разпознават от пръв поглед, така както се случва с големите художници.

János Balázs е самороден талант, самоук във всичко, посещавал е училище само две години. Роден е в циганската махала на Alsókubin в Унгария, и се премества със семейството си в Salgotarjan, където остава до края на живота си.

Участва във Втората световна война, но през повечето време е военнопленник, като в този период чете много – Омир, Шекспир, Балзак. Запознат е в детайли с творчеството на унгарските класици.

След прибирането си у дома живее усамотено и почти не се среща с други хора. Прехранва се по най-различен начин – събира и продава въглища от местните мини, събира билки и гъби в гората. Посещават го само децата от ромската махала, които обичат да разговарят с него и да слушат приказките, които той им разказва.

Започва да рисува на шестдесет и три годишна възраст.

Децата, неговите приятели от махалата, първи се впечатляват от картините му. Те започват да му носят нужните материали и бои за рисуване.

Умира крайно беден и самотен. Оставя след себе си около 300 картини, които с времето стават все по-ценни за арт любителите и търговците. Повечето от картините му се намират в частни колекции, но част от тях могат да бъдат видени в Унгарския музей на наивното изкуство и в Художествената галерия в Salgotarjan.

Какво прави работите на János Balázs толкова ценни?

В тях се усеща една наивна емоционалност, абсолютно неизкушена от цивилизацията и преобладаващия начин на живот.

Една древна близост до природата, граничеща с шаманско преклонение. Връзка с първичните сили в този свят, с вечни енергии и човешки символи.

Човек притихва пред великата сила на човешката природа, защото разбира какво уникално и силно нещо е човешкото същество, щом може само с помощта на знания, събрани в самота от вечните книги, да обхване и визуализира по такъв невероятен начин света.

Удивително е как това се е случило през втората половина на 20 век в центъра на Европа.