Ivan Rabuzin – вълшебен полет над реалността

Ivan Rabuzin (1921 – 2008) е един от любимите ми художници-наивисти. Вече писах веднъж за него в блога си, но не мога да се сдържа да си напомня и да ви напомня за този невероятен наивен талант, дарен от Бога с много фин усет за реалността.

Позволявам си да напомня няколко интересни факти за живота му. Той е роден в малко село, в областта Zagorje и семейството му е съвсем обикновено. Обучаван е да бъде дърводелец и дълги години именно това е работил. На практика, е без всякакво академично образование в областта на изкуствата. Не се знае дали изобщо е вземал някакви уроци по рисуване през живота си. Започва да рисува след тридесетата си година, а първата си самостоятелна изложба прави през 1956.

Картините му са пътували по целия свят – Франция, САЩ, Япония, Швейцария, Норвегия, Германия, Италия, Бразилия, Норвегия. Навсякъде са посрещани с изключително голям интерес от ценителите на наивното изобразително изкуство.

Декорирал е порцелан за световноизвестния производител на порцеланови изделия Rosenthal, за когото създава великолепна серия рисувани чинии.

Обичам наивното изкуството, защото в него по много непосредствен и естествен начин авторите общуват с природата и реалността.

Допада ми богатството и експресивността на колорита в наивните картини, неограничавано от предварителни представи и правила, независимо дали чисто човешки или наложени от академията. Често перспективата в наивното рисуване е нарушена, за сметка на въздействие чрез цветове, форми и емоции, въплътени в картините.

В наивното рисуване художникът си позволява да остане дете, в най-добрия смисъл на тази дума. Продължава да общува със света с блеснали очи, запазвайки добрата си, наивна и чиста, детска представа за него.

Това е особено видно в картините на Иван Рабузин, в които не пада и една сива облачна сянка и в които сякаш всяка къща, дърво и хълм пеят чудна песен. Това е наистина като полет, като вълшебен полет над реалността.

Типично за него е, че в картините му липсват хората. Планини, реки, дървета, великолепно небе, къщички с чисти прозорци, блеснали на слънцето като детски очи. Само не и хора.

Картините му показват едно много добро владеене на перспективата, за разлика от някои други самоуки художници-наивисти. Това може би се дължи на неговата професия на дърводелец. Работата с дървото създава практически усет за обемите, формите и тяхното взаимодействие.

Разбира се, той има огромен, безспорен художествен талант. Това, което природата ни е дала, винаги ни помага да компенсираме ограниченията, които животът ни е наложил и да развием най-доброто у себе си.

Другото, което го отличава от много художници-наивисти, е съзнателното бягство от битовизма. Да, животът има много проявления, и ежедневието е най-натрапчивото от тях. Трудно е да избягаш от него. Да можеш да политнеш над ежедневието, над дребните, непрекъснати повторения в живота, през които няма как да не преминаваш всеки ден, е дар. Да не се вторачваш в тях, да виждаш по-далеч, отколкото животът те е поставил. Да продължаваш смело да мечтаеш. Да можеш да летиш над реалността.

Показаната картина в това есе се нарича “Моят роден край”. Великолепно, фино и вдъхновяващо усещане за родния край на Ivan Rabuzin. Една от мечтите ми е да посетя Хърватия скоро, дано да се сбъдне.

Наистина, обичам Ivan Rabuzin. За колекционерите – картините му могат да бъдат закупени на невероятни цени на неговия артистичен сайт, поддържан от семейството му.

За всички нас, останалите – можем да се насладим на великолепните му работи там, а също и на сайта на Хърватския музей на наивното изкуство.

Ivan Rabuzin – my favourite Croatian naivist

In the recent years I have discovered for myself the naive art. I am particularly impressed by the Croatian naive art, and among the Croatian naive painters I consider my favorite Ivan Rabuzin (1921-2008).

Born in a small village in the Croatian Zagorje and trained to become a carpenter, this huge talent becomes one of the flagmen of the European naive art.

His works were displayed in many cities worldwide, just to mention Paris, New York, Tokyo, Sao Paolo, Milan, Amsterdam, Zurich, Bratislava, Oslo, Munich, Firenze, Geneva, Bern, Hamburg, Cologne but not only.

I must admit that I was so fascinated by his works that for a while I have copied his pictures into the web site of my company (without asking permission from his heirs, which I am very sorry about!)

Ivan Rabuzin is one of the painters who inspired me to start painting again after more than 30 years of interruption.

I’m thinking why exactly he is my muse? Perhaps because he is a painter of the Balkan nature, in its original, pure and untouched by industrialisation and urbanisation. And I am a child of the Balkans, too.

Look at this picture. It‘s called Orehovec Hills.

In the green wooded hills there are two groups of houses. They are wonderful, those houses, neat and welcoming. Each group is located on a separate hill and is surrounded by a dense green wall. The only way out of the wall is the entrance and the exit for the houses.

No one knows if these houses are part of the same village, or if they are two separate villages? How can one get from the one group to the other? Isn’t there a shorter way? No one knows the answer...

The fields and the meadows around are so fresh and green. The eternal sky is spread over the hills, dotted with many little clouds.

If you want to have a look at the works of Ivan Rabuzin, visit his art portal http://www.rabuzinfineart.com created by his family or the web site of the Croatian Museum of Naive Art.