Сандро Ботичели и Царицата на Красотата

Едва ли бих могла да напиша нещо ново за живота и работата на Sandro Botticelli (1445-1510), един от най-известните италиански художници от епохата на Ренесанса.

Още от детските си години харесвам Ботичели. Бях невероятно щастлива, че преди около две години можах да видя на живо във Флоренция някои от картините му.

Безспорен майстор на четката. Един от гениите на Ренесансовото изобразително изкуство.

Думите са слаби, за да изразя своето възхищение и преклонението си от всичко, което този велик мъж и художник ни е оставил.

Днес ще ви разкажа за един от любимите му модели – Симонета Веспучи (1490-1476), наричана също хубавата Симонета и призната за Царица на Красотата в Северна Италия по онова време.

Симонета е била дъщеря на италиански благородник от Генуа, омъжена само на шестнадесет години за флорентинеца Марко Веспучи. Премествайки се във Флоренция, тя става много популярна и обичана заради своята красота.

Историята твърди, че е била обичана от двамата братя Лоренцо и Джулиано, наследници на управляващата фамилия Де Медичи във Флоренция. Без никакви доказателства за интерес от нейна страна, което би представлявало огромен скандал за дама от знатна флорентинска фамилия. По-вероятно е двамата братя да са били привлечени от нейната красота.

Сандро Ботичели я рисува много пъти. Той вгражда образа й в някои от своите картини, които днес се радват на много голяма известност – „Пролет“, „Трите грации“, както и „Раждането на Венера“, в която Симонета е нарисувана като Флора и Венера.

Симонета умира от туберколоза много млада, едва на 22 години. Погребалната процесия минава през целия град. Ковчегът й остава отворен, за да могат хората да се простят с нея и за последен път да видят нейната невероятна хубост.

Вероятно Симонета изобщо не е позирала приживе на Сандро, тъй като картините с нейния образ са датирани в години след нейната смърт.

Изглежда, че я е рисувал по памет. Какъв тъжен апотеоз на красотата.

Можете да разгледате творбите на Сандро Ботичели в Уикиарт, но още по-добре би било да им се насладите на живо във Флоренция.

The return of Lorenzo Lotto

Lorenzo Lotto (1480-1556/57) is Italian painter, working during the Late Renaissance  and belonging to the Venetian art school. It is believed that Lorenzo Lotto was a student of the prominent Venetian artist Giovani Bellini.

His life was full of difficulties and obstacles through which he has passed with the patience and dignity that are typical for extraordinary personalities.

Most of his life Lorenzo spent in Northern Italy, traveling from town to town in search of livelihood. He stayed for a short time in Rome, where he was commissioned to paint the walls of the papal apartments. Later, his paintings were removed, for yet unknown reasons. His most famous works were made during his stay in Bergamo. The periods of his return to the native Venice, and his journeys through various towns in the Marche area, were also fruitful.

Strongly religious, albeit very independent in his thinking and behaviour, Lorenzo joined the Order of the Franciscan monks at the end of his life. Maybe to find shelter and security. Maybe in order to finally find peace of mind.

He painted altars and frescoed many churches in the cities where he has been. His religious paintings are characterized not only with an intimate knowledge of the religious content and symbols (obligatory for this subject), but also with bold colourite, magnificent unconventional composition, unique dynamics and strong realism.

Models for his saints and angels were ordinary people living in the cities he has been. He watched them with great love and transferred their thoughts and emotions into the faces of the painted saints. He paid well to each of his models (leaving behind him detailed records of the expenses made).

During this period, the predominant approach to the depiction of saints differs with idealization and deification. Lorenzo lands the Madonna and the Saints in his paintings. They are ordinary people like each of us. Human is divine.

Madonna looks tender, thoughtful and modest. The saints in his works are tired, curious, angry, vindictive. Every woman can be seen as a madonna. Every man can be recognized as a saint.

They say he did not take much seriously the “assignments” he has received. Perhaps the donors, who have commissioned him, have not been very pleased with the results. Because Lorenzo Lotto has been almost completely forgotten.

Until the end of the nineteenth century, when he was re-discovered by Bernard Berenson, an American art historian of Lithuanian-Jewish origin, one of the great connoisseurs of the Renaissance art.

Lorenzo also left us many portraits of notable inhabitants of the cities he has lived.

His portraits characterize him as an artist with extremely modern thinking, a psychologist and a fan of the detail. It portrays his models in their usual daily environment, surrounded by lovely objects, attributes and flowers. He drew them as they dreamed to be. Intense, dreamy, challenging, serious, sad… Painted by his brush, his models seem to be fulfilling his dreams. Unique portraits, still up-to-date, still talking and appealing.

Look at his self-portrait. The only his picture he has left us. What dignity in the posture. What sadness and irony in the sight. And the tranquillity of a man who has fulfilled his mission well.

Let’s remember that name – Lorenzo Lotto. The historical art truth will deserve it alongside the names of Leonardo, Michelangelo, Rafaello, Botticelli, Titian. One of the great names of the Italian Renaissance.

You can see Lorenzo Lhotto’s works in Wikiart.

Тинторето. Раждането на Млечния път

Jacopo Tintoretto (1518-1594) е италиански художник, един от най-видните представители на Венецианската школа, работил в епохата на късния Ренесанс. Тинторето е един от любимите ми художници.

Той е забележителен с много неща – не само с великолепните си, запомнящи се и въздействащи творби, но и с личността и с живота си.

Роден е в семейство с 21 деца /!!!/ и отрано проявява своята дарба да рисува. Рисувал навсякъде – по стените, по тъканите, на хартия. Баща му е бил бояджия на копринени тъкани – на италиански tintore.

Виждайки таланта му, баща му го завежда да се учи в ателието на Тициан. Само след няколко дни Тициан го изпраща обратно. Защо? Преданието казва, че Тинторето е бил толкова надарен и напреднал, та великият Тициан преценява, че няма какво повече да го научи…

Интересен е фактът, че за разлика от много други бележити художници по времето на Ренесанса, Тинторето е щастлив в своето семейство. Мнозина гении са оставали самотни и неразбрани в личния си живот. Не и той. Съпругата му Фаустина деи Вескови произхожда от благороден венециански род. Тинторето има осем деца – трима синове и пет дъщери. От тях трима поемат по неговия път – дъщеря му Мариета и синовете им Доменико и Марко.

Тинторето е бил личност с много интереси. Вълнуват го поезията, музиката, древните предания и легенди. Свири на различни инструменти, някои от които сам конструира.

Повечето от времето си прекарва в своето ателие. Рисува, рисува… Отличавал се е с уникален експресивен стил, характеризиращ се със смела динамика, нестандартни композиции, удивително бързо рисуване.

Бил е невероятно продуктивен художник. Оставя огромен брой маслени картини с религиозни и митологични сюжети, и портрети. Стенографисва стени на храмове и обществени сгради.

“Раждането на Млечния път” е сред моите любими творби с митологичен сюжет на Тинторето.

Начинът, по който изобразява голото женско тяло, е удивително съвременен и показва човек, който е усещал жената и е изпитал всички житейски удоволствия. Няма нищо средновековно в начина, по който той усеща сексуалността.

Млечният път е нашата Галактика. Според древната гръцка легенда, тя е била създадена от млякото, което губи богинята Хера, докато кърми Херакъл. Хера е съпруга на Зевс (върховният бог на Древна Елада), а Херакъл е негов син от Алкимена. Бясна от изневярата му, Хера се опитва да убие бебето след раждането му, изпращайки му две змии. Зевс прави така, че с помощта на богинята Атина съпругата му Хера намира Херакъл сред полята и омилостивена от невинността му, разнежена, го взема на ръце и решава да го накърми.

Херакъл става безсмъртен, а от разпиляното мляко на Хера се ражда Млечния път.

Картините на Тинторето можете да разгледате в Уикиарт.

Sandro Botticelli and the Queen of Beauty

I can hardly write anything new about the life and work of Sandro Botticelli (1445-1510), one of the most famous Italian painters of the Renaissance time.

I have been attracted to his art since my childhood and I am extremely happy that last year I managed to see some of his works in Florence.

Unquestionable master of the brush. One of the geniuses of the Renaissance art.

My words are powerless to express my admiration and adoration over all that this great man and painter has left us.

I’m going to tell you about his favourite model – Simonetta Vespucci (1490-1476), also called La Bella Simonetta and recognised as The Queen of the Beauty of North Italy at that time.

Simonetta has been daughter of an Italian nobleman from Genoa, and had married only sixteen years old for the Florentine Marco Vespucci. Moving to Florence, she has become a very popular and loved woman for her beauty.

The story claims that she has been  loved by the two brothers Lorenzo and Giuliano, heirs of the then rulers of Florence – the family De Medici. Without any real evidence therefore, because at that time such a story would be extremely scandalous for a lady with a noble Florentine surname. More likely the brothers have been attracted by her incredible beauty.

Sandro paints her repeatedly. He paints her portraits or embeds her in some of his paintings, which today enjoy greatest popularity – Primavera, The Three Graces and The Birth of Venus, where Simonetta is painted as Flora and the Venus herself.

Simonetta has died very young from tuberculosis, only 22 years old. The burial process has gone through the entire city, and her coffin had remained open so that the citizens of Florence could had admired her beauty for the last time.

It is not known if Simonetta posed for Sandro at all while she has been alive, because his pictures with her image are dated with years after her death.

Looks like he has painted her from memories. What a sad apotheosis of beauty.

You can see his works on Wikipedia, but I strongly recommend that you visit Florence to see them with your own eyes.