Сандро Ботичели и Царицата на Красотата

Едва ли бих могла да напиша нещо ново за живота и работата на Sandro Botticelli (1445-1510), един от най-известните италиански художници от епохата на Ренесанса.

Още от детските си години харесвам Ботичели. Бях невероятно щастлива, че преди около две години можах да видя на живо във Флоренция някои от картините му.

Безспорен майстор на четката. Един от гениите на Ренесансовото изобразително изкуство.

Думите са слаби, за да изразя своето възхищение и преклонението си от всичко, което този велик мъж и художник ни е оставил.

Днес ще ви разкажа за един от любимите му модели – Симонета Веспучи (1490-1476), наричана също хубавата Симонета и призната за Царица на Красотата в Северна Италия по онова време.

Симонета е била дъщеря на италиански благородник от Генуа, омъжена само на шестнадесет години за флорентинеца Марко Веспучи. Премествайки се във Флоренция, тя става много популярна и обичана заради своята красота.

Историята твърди, че е била обичана от двамата братя Лоренцо и Джулиано, наследници на управляващата фамилия Де Медичи във Флоренция. Без никакви доказателства за интерес от нейна страна, което би представлявало огромен скандал за дама от знатна флорентинска фамилия. По-вероятно е двамата братя да са били привлечени от нейната красота.

Сандро Ботичели я рисува много пъти. Той вгражда образа й в някои от своите картини, които днес се радват на много голяма известност – „Пролет“, „Трите грации“, както и „Раждането на Венера“, в която Симонета е нарисувана като Флора и Венера.

Симонета умира от туберколоза много млада, едва на 22 години. Погребалната процесия минава през целия град. Ковчегът й остава отворен, за да могат хората да се простят с нея и за последен път да видят нейната невероятна хубост.

Вероятно Симонета изобщо не е позирала приживе на Сандро, тъй като картините с нейния образ са датирани в години след нейната смърт.

Изглежда, че я е рисувал по памет. Какъв тъжен апотеоз на красотата.

Можете да разгледате творбите на Сандро Ботичели в Уикиарт, но още по-добре би било да им се насладите на живо във Флоренция.

Sandro Botticelli and the Queen of Beauty

I can hardly write anything new about the life and work of Sandro Botticelli (1445-1510), one of the most famous Italian painters of the Renaissance time.

I have been attracted to his art since my childhood and I am extremely happy that last year I managed to see some of his works in Florence.

Unquestionable master of the brush. One of the geniuses of the Renaissance art.

My words are powerless to express my admiration and adoration over all that this great man and painter has left us.

I’m going to tell you about his favourite model – Simonetta Vespucci (1490-1476), also called La Bella Simonetta and recognised as The Queen of the Beauty of North Italy at that time.

Simonetta has been daughter of an Italian nobleman from Genoa, and had married only sixteen years old for the Florentine Marco Vespucci. Moving to Florence, she has become a very popular and loved woman for her beauty.

The story claims that she has been  loved by the two brothers Lorenzo and Giuliano, heirs of the then rulers of Florence – the family De Medici. Without any real evidence therefore, because at that time such a story would be extremely scandalous for a lady with a noble Florentine surname. More likely the brothers have been attracted by her incredible beauty.

Sandro paints her repeatedly. He paints her portraits or embeds her in some of his paintings, which today enjoy greatest popularity – Primavera, The Three Graces and The Birth of Venus, where Simonetta is painted as Flora and the Venus herself.

Simonetta has died very young from tuberculosis, only 22 years old. The burial process has gone through the entire city, and her coffin had remained open so that the citizens of Florence could had admired her beauty for the last time.

It is not known if Simonetta posed for Sandro at all while she has been alive, because his pictures with her image are dated with years after her death.

Looks like he has painted her from memories. What a sad apotheosis of beauty.

You can see his works on Wikipedia, but I strongly recommend that you visit Florence to see them with your own eyes.