Lin Fengmian – един от първопроходците на съвременното китайско изкуство

Lin Fengmian (1900 – 1991) e роден в Китайската империя, в едно малко село на провинция Гуангдун, в семейството на каменоделец. Баща му е бил със солидни познания и умения в областта на традиционната китайска живопис и калиграфията.

След завършване на средно училище, Lin получава стипендия, за да учи изобразително изкуство във Франция. През 1918 година започва обучението си в Дижон, а след половин година се прехвърля в Париж, в престижната арт академия Ecole Nationale Superieure des Beaux-Arts.

Завръща се в Китай през 1925 година. Той е един от първопроходците на съвременното изкуство там, един от първите строители на мостове между китайското и западноевропейското изобразително изкуство.

Посвещава години на обучението на млади художници, първоначално в Пекинското художествено училище (директор), което е под егидата на Китайското министерство на просветата. През 1928 година е основана Китайската художествена академия и Lin Fengmian е първият й ръководител. Преподава модерна живопис и обучава учениците и студентите си в западноевропейските техники на рисуване. Lin е обичан преподавател и увлекален лектор. В своите лекции разказва както за западноевропейското изкуство, така и за традициите на китайската живопис.

След това толкова обещаващо начало на професионална кариера, животът поставя пред него тежки препятствия. Поради амплоато му на човек-мост между западните и източните традиции в живописта, през Японо-китайската война и по времето на “културната” революция, са унищожени голяма част от неговите творби.

Попаднал в списъците на неблагонадеждните творци, Лин сам унищожава много от картините си, но това не го спасява. След четиригодишен престой в затвора, той се заема да възстанови унищоженото.

Едва след като приключва мрачния период на “културната” революция в Китай, през 1977 година му е позволено да напусне страната, за да замине при семейството си в Бразилия. Лин неколкократно посещава Бразилия, но се установява да живее в Хонг Конг до края на живота си (1991 година).

Негови картини са притежание на The Metropolitan Museum of Art и Художествената галерия на New South Wales.

Работоспособността и творческата му фантазия са наистина удивителни. Той работи в няколко западни стила – експресионизъм, наивизъм, кубизъм, пост-импресионизъм. Цялостното му творчество отразява неговата житейска мисия – мост между две цивилизации, между две култури, между два стила на живот.

В картините, близки до западноевропейския маниер на рисуване (“Гладиоли”, “Есен”, “Прибиране на реколтата”, “Лотуси”) палитрата му е силна и ярка, пространството е завладяно смело, контурите са ясно очертани. В картините, инспирирани от традиционната китайска живопис (“Китайска опера”, “Птици, кацнали на клон”, “Жерав”, “Жена, облечена в синьо”) преобладават нежни, пастелни цветове и фини контури. Те са много прецизни като композиция и структура.

Избрах да ви покажа една от любимите си картини на Lin Fengmian – “Хризантеми”. Рисувана е през 1988 година. Погледнете колко прецизно и нежно стоят цветовете, извивките на контурите, авторският подпис с бели йероглифи долу вдясно. Сякаш рисунка върху много фин порцелан!

Хризантемата е нежна, покорна и фина. В Япония хубавите момичета са сравнявани с хризантеми.

Както е известно, хризантемата е любимо цвете с дълбоко символично значение в традиционното източно изкуство и бит. Правят се специални есенни панаири, посветени на това цвете. Съществуват асоциации, които се грижат за неговото запазване във времето.

Бялата хризантема символизира щастието, любовта и дълголетието в Далечния Изток.

Изглежда, че единадесет години след напускането на родината си, Лин вече започва да възстановява струните на своята потъпкана душа. Колко време е нужно за възстановяването на една стъпкана чувствителност?

Каква странна ирония на съдбата… Този удивителен художник с дълъг и труден живот е имал невероятна жизненост, работоспособност и творческа фантазия.

Можете да намерите негови картини в Уикиарт.

Картините на Henri Matisse – хармония на цвят и форма

Henri Matisse (1869-1954) е един от любимите ми художници. Без да познавам добре работата му като скулптор, винаги съм се възхищавала на картините му, стъклописите му и работите му, изрязани от хартия.

Matisse е един от знаковите художници на 20ти век, който създава абсолютно нова и модерна визия за изобразителното изкуство.

Ведно с Picasso, Анри Матис създава и развива художествените стилове фовизъм и кубизъм, със свой собствен почерк и невероятен усет за цвят и форма.

Мекотата на характера му, отношението му към живота и хората могат да бъдат усетени във всяка от работите му.

В картините му от Ориенталския му фовистки период съжителстват в перфектна хармония ярки цветове, комбинирани с гладки и меки форми на телата и обектите. Ролята на класическата геометрична перспектива е изместена от дълбочината на цвета и мекотата на формите. Работите на Matisse от този период ни потапят в мечтание, успокояват. Трудно е да откъснем погледа си от картините. Оставаме спокойни и замечтани дори и след като като престанем да ги гледаме.

С възрастта, Матис започва да работи в стил кубизъм, като отново тук характерно за неговите картини е невероятната синергия на цвят  и форма. С времето, постепенно неговите творби се изчистват от детайли във формата, а цветовете става по-дълбоки, по-наситени. Уникалното при Matisse е, че чистите форми и цветове не създават абсолютно никакво напрежение при възприемането на картината.

Хармония, нежност, мъдрост – това е за мен Henri Matisse.

За илюстрация на впечатленията си, избрах да ви покажа картината му „Синият прозорец“. Можете да разгледате негови работи в Уикиарт.

Движението – Амедео де Суза Кардозо

Amedeo de Souza Cardoso (1887-1918) е португалски художник, един от първите представители на Португалия в модерното изкуство.

Изучава изобразително изкуство във Висшата школа по изобразително изкуство в Лисабон в продължение на една година, а след това заминава за Париж, където продължава обучението си в Académie des Beaux-Arts. В Париж работи също в ателието на каталунския художник Anglada Camarasa.

През краткия си живот преминава през няколко художествени течения, основно пост-импресионизъм, експресионизъм и кубизъм. Може да се каже, че е първият португалски художник, изкушен от кубизма, който оставя творби ценни не само за Европа, но и в световен мащаб. Любопитното е, че в началото на творческия си път се изкушава силно от карикатурата.

Въпреки абстрактния характер на голяма част от творбите му, те се отличават с една специфична топлина на колорита и емоцията, както и с осезаемо чувство за хумор. Усещането е уникално – поради всичко това геометризираните форми не възпрепятстват по никакъв начин възприятието. Точно напротив.

Крепостите танцуват елегантно, водата сякаш бавно прегръща лодките, дърветата се поклащат развълнувано.

Странното усещане е, че чувате прекрасна класическа музика, гледайки картините му. Например, аз чувам Моцарт.

Харесвам много природните му и градски картини, а също и начина, по който усеща сградите. В неговите картини къщите и крепостите имат душа и характер.

Харесвам начина, по който възприема технологиите и по който ги вмъква в картините си. Това ми дава едно прекрасно усещане за времето.

Погледнете рисунката му “Движението” – правена е през 1912 година. Из улиците на старинен европейски град (може би португалски или испански?) цари невероятна суматоха. Файтони-двуколки се надпреварват бясно с автомобили и велосипеди. Кучетата са равноправен участник в движението.

Водачите и пътниците са обтегнати като тетива на лък, целите са фокусирани в движението. Представяте ли си каква скорост са развивали автомобилите през 1912 година? Според мен, не повече от 30-40 км/ч.

Минувачите са сякаш шокирани от това, което става из улиците. Те стоят неподвижно и бездиханно, наметнати със старомодните си пелерини.

Дърветата са забравили в коя посока духа вятърът и се люлеят развълнувано във всички посоки… Крепостите и къщите също се опитват да уловят скоростта на движението и посоката на вятъра.

Годината е 1912. Какво ли би нарисувал днес Амедео? Колко жалко, че си отива от този свят едва тридесетгодишен!

Можете да разгледате картините му в Уикарт тук.

The harmony of colour and shape in the works of Henri Matisse

Henri Matisse (1869-1954) is one of my favourite artists. Without knowing well his work as a sculptor, I have always admired his paintings, stained glass works and his late works of cut colour paper.

Matisse is one of the flag artists of 20th century, who created completely new and modern vision of fine art.

Along with Picasso, Matisse created and developed to perfection the artistic styles Fauvism and Cubism, leaving his own individual approach and an incredible flair for shape and colour.

The softness of his character and attitude to life reflect in each of his works.

In his paintings from the Oriental fauvist period coexist in perfect harmony vivid colours, combined with smooth and soft shapes of bodies and objects. The role of the classical geometric perspective is replaced by the depth of colour and softness of the shape. Matisse works from this period immerse us in a dreamy and relaxing atmosphere. It’s hard to take our eyes off the paintings. We remain relaxed and keep dreaming even after we stop looking at them.

With the age, Matisse began working in the Cubism style, but also here distinctive feature of his works is the exclusive synergy of shape and colour. Gradually his works got cleared of details in the form, and the colours became saturated and deep. The unique thing about Matisse is that pure shapes and clear colours does not create any tension in the perception of the art.

Harmony, softness and wisdom. This is for me, Henri Matisse.

You can take a look at Blue Window and many other Matisse works in the collection of MoMA museum.