In the lyrical world of Giorgios Gounaropoulos

I found recently a very rich web resource with works of Greek painters, of which I am really very impressed. Among the names that attracted my attention is Giorgios Gounaropoulos  (Γιώργος Γουναρόπουλος, 1890 – 1977).

I found some information about him in English, but his paintings speak for themselves and I decided to share with you my thoughts.

An interesting fact in his biography is that he was born in Sozopol and is of Greek descent. His family emigrated to Greece in the beginning of the 20th century.

Giorgios began to study decorative arts at the School of Fine Arts in Athens and showed his talents very young. He won first place in student competitions and took various awards during his training there. He received a scholarship to continue his education in Paris, which he used only after the end of the First World War in which he took part.

In Paris Giorgios studied in Académie Julian and in Académie de la Grande Chaumière. He was attracted by the impressionism, feels great sympathy to Henri Matisse and Paul Sezane. The painter took part in common art exhibitions and made his own exhibition in Paris during 1926. His works were very well accepted by the public. He has been successfully selling his paintings since the first exhibitions.

Giorgios returned to Greece and settled in Athens in 1931.

His art pursuits go through post-impressionism and expressionism while evolving into a very interesting and rarely personal style. Art critics refer his work to  surrealism, adding that it is a very lyrical surrealism in which many knowledge of ancient Greek history and mythology and a typical Balkan worldview are woven.

His paintings are pure magic. A mixture of vision and dream …

The colours are pastel and tender. He uses unusual and impressive mild combinations of colours. Various colours form the background. The contours are smooth and light.

The painted objects are from the real life and at the same time they are part of the artist’s internal world in which fish, women, sea, rocks, trees and flowers coexist in an incredible way.

Women are incredible. With soft, rounded, feminine bodies. With long wavy hair. Mysteriously smiling. Ready to hug. Or hugging? Their profile is antique, Hellenic or Slavic. The eyes are deep as wells where one can sink. Real mermaids.

I chose to show you this picture – a naked woman in a sleepy landscape.

It is hard to describe in words the charm hidden in his paintings. You can only feel it.

I find something in common between his paintings and the works of Dimitar Kazakov – Neron, with the clarification that Dimitar Kazakov’s works are multilayered, somewhat more complex, with more tension and compressed emotion inside.

I also find something in common with George Papazov’s works. Basically the emotional power and the way the painter freely communicates with the universe.

They say that with his specific style Georgios Gunaropoulos protests against the established norms and rules in the then art world. But can we treat beauty and tenderness as a form of protest?

Enjoy the works of Giorgios Gunaropoulos here at this web address.

В лиричния свят на Георгиус Гунарополус

Преди няколко дни открих невероятно богат ресурс с творби на гръцки художници и съм впечатлена от тях. Сред имената, които ме привлякоха, е Георгиус Гунаропулос (Γιώργος Γουναρόπουλος, 1890 – 1977).

Открих малко информация за него на английски език, но картините му говорят сами за себе си и реших да споделя с вас впечатленията си.

Интересен факт в неговата биография е, че е роден в Созопол и е от гръцко потекло. Семейството му емигрира в Гърция в началото на 20ти век.

Започва да учи декоративни изкуства в Школата по изобразително изкуство в Атина и изявява таланта си съвсем млад. Печели първите места в ученически конкурси и взима различни награди по време на обучението си там. Получава стипендия, за да продължи образованието си в Париж, която използва едва след края на Първата световна война, в която взема участие.

В Париж се обучава в Académie Julian и в Académie de la Grande Chaumière. Увлича го импресионизма, почитател е на Анри Матис и на Пол Сезан. Участва в общи художествени изложби и прави самостоятелна изложба в Париж през 1926 година. Още първите му изложби са невероятно успешни – картините му се продават добре.

Завръща се в Гърция и се установява да живее в Атина през 1931 година.

Творческите му търсения преминават през постимпресионизма и експресионизма, докато еволюират в много интересен и рядко срещан личен стил. Арт критиците отнасят работите му към сюрреализма, като бих добавила че това е един много лиричен сюрреализъм, в който са втъкани много знания за древната гръцка история и митология, и типично балканско светоусещане.

Картините му са една магия. Съчетание между сън, видение и мечта…

Колоритът е нежен, много пастелен. Цветосъчетанията са необичайни. Бекграундът прелива в различни цветове. Контурите са плавни и светли.

Изобразеното е колкото реално, толкова и част от един негов лиричен свят, в който риби, жени, море, скали, дървета и цветя съжителстват по невероятен начин.

Жените са невероятни. С меки, обли, женствени тела. С дълги вълнисти коси. Загадъчно усмихнати. Готови да прегърнат. Или прегръщали? Профилът им е античен, елински или славянски. Очите са дълбоки като кладенци, в които можеш да потънеш. Истински русалки.

Избрах да ви покажа тази картина – гола жена в сънен пейзаж.

Трудно е да се опише с думи очарованието, скрито в неговите картини. Може само да се усети.

Откривам нещо общо между картините му и работите на Димитър Казаков – Нерон, с уточнението, че творбите на Димитър Казаков са многопластови, някак по-сложни и в тях се усеща повече напрежение и сгъстена емоция.

Откривам нещо общо също с някои от творбите на Жорж Папазов. Основно в емоционалността и начина, по който общува с Вселената.

Казват, че със стила си Георгиус Гунарополус протестира против установените норми и правила в тогавашния арт свят. Но нима красотата и нежността са форми на протест?

Можете да се насладите на картините на Георгиус Гунарополус на този уеб адрес.