350 години от смъртта на Rembrandt или защо той е велик?

Rembrandt (1606 – 1669) е един от гениите в изобразителното изкуство, който през 17ти век проправя нов път и създава ново виждане за ролята и мястото на изкуството в живота.

Роден е в Лайден през далечната 1606 година, на територията на бележещата бурно развитие Нидерландска република, федерация от седем освободени от испанците области след 80-годишна война за независимост.

Самият исторически момент, в който той се появява на света, е много интересен.

Независимата Холандска република е обзета от дух на сътворение и желание да се внесе в живота всичко ново и напредничаво, което съществува в света. Амстердам се превръща в едно от най-процъфтяващите пристанища в света. Корабоплаването и търговията се развиват с бурни темпове. Появяват се нови квартали в градовете, строят се пътища, нови административни и частни сгради. На местно ниво се случва индустриална и техническа революция, въвеждат се съвременни технологии на производство, нови начини на транспорт и търговия.

За малка Нидерландия 17ти век е велик период, останал в историята като златен век в развитието й. През това време се полагат основите на нейното величие и нейната разпозната роля в света през следващите векове.

Понякога не се знае дали визуалните изкуства следват технологичното развитие, възприемайки от него нови техники на изобразяване на действителността, или с начина си на тълкуване и пресъздаване на действителността, самото изкуство е предпоставка за бурния напредък на една нация.

През 17ти век холандското изобразително изкуство претърпява огромна промяна.

Като част от фламандската школа то несъмнено има своите велики личности до този момент. Световнопризнати имена са тези на художниците Jan van Eyck, Jheronimus Bosch, Pieter Bruegel de Oude, Pieter Brueghel de Jonge, Jan Brueghel de Oude, Peter Paul Rubens. Те създават бисери на живописта, великолепни и загадъчни отражения на действителността. Техните работи озаряват залите на най-добрите световни галерии и вдъхновяват поколения художници и любители на изкуството.

Безспорното голямо име в холандската живопис през 17 век, обаче, е Rembrandt.

Рембранд е гений, първопроходец в изобразителното изкуство. В краткия си и бурен шестдесет и три годишен живот той създава своя художествена школа, обучава много ученици, въвежда нови техники на работа и създава велики творби.

Той работи с невероятен размах, раздава се до край, не пести енергията и парите си, влага всичко в своето изкуство. Учениците му са толкова вдъхновени от неговия стил на рисуване и толкова стриктно го следват, че съвременните арт историци въвеждат термина „рембрандизъм“ в изкуството. Това е цяла една школа художници, които използват рембрандовите изобразителни средства.

През 17ти век нидерландската живопис коренно променя своето значение, като преобладаващо религиозните функции на изкуството до тогава се заменят с граждански такива.

Това е период и на цялостна трансформация на холандското общество. Религиозният екстаз отстъпва място на мотивация за технически и икономически градеж. Живописта също не остава настрани от промените. От изпълнители на поръчки за религиозни цели, художниците се превръщат в творци със собствен глас, те създават картини с обществено предназначение и с по-камерно, личностно значение.

През 17ти век в холандската школа преобладават жанровете пейзажна и портретна живопис. Живописците все повече се обръщат с лице към реалносттта. Рисуват се невероятно голямо количество портрети – смята се, че само за един век в Холандия има създадени над един милион портрети! Рисуват се както отделни личности и семейства, така и групови портрети. Груповите портрети оставят спомена за начина на живот и самочувствието на цели граждански съсловия – лекари, търговци, банкери, пазители на обществения ред и други.

Все по-малко се рисуват картини с религиозни и митологични сюжети. Те се заменят от платна на исторически теми, рисувани по поръчка за украсяването на различни административни сгради.

Пейзажите, семейните и индивидуалните портрети стават част от интериора на забогатяващите бюргери. Груповите съсловни портрети и историческата живопис намират приложения в сградите с обществени функции. С такива творби възраждащата се нидерланска нация утвърждава своето самочувствие, преосмисля своето място в света и своята роля в него.

По това време в Нидерландия работят много художници, но за нас остават познати малко имена.

Именно Rembrandt е името, което остава да блести в историята на световното изобразително изкуство като разпознатата емблема на живописта на възраждащата се отново холандска нация през нейния златен век.

Защо това е така?

Rembrandt е със скромен произход – той е син на лайденски мелничар с многолюдна фамилия. Баща му е заможен за времето си. Виждайки, че синът му е буден и любознателен, го записва да следва в Лайденския университет. Рембранд прекъсва обучението си и става частен ученик на местния художник Якоб ван Сваненбург, за който се знае малко. По-късно заминава в Амстердам и се обучава за кратко при художника Pieter Lastman, за който се знае, че е пътувал в Италия и се е учил от изкуството на италианските ренесансови майстори.

Много бързо Rembrandt осъзнава своята сила и своя дар, и започва да работи самостоятелно още ненавършил двадесет години. Заедно с приятеля си Jan Lievens отварят собствено ателие в Амстердам и започват да обучават първите си ученици. Там Rembrandt става член на местната гилдия художници.

През първите години от творческия си живот Rembrandt рисува предимно портрети на съвременници, платна с религиозни и митологични сюжети. През това време създава и първите си графични творби, които също носят разпознаваемите белези на неговия уникален талант.

Сред първите му творби силно впечатление правят алегориите му – малки картини с философски характер.

Младият Рембранд рисува общо пет алегорични картини на тема петте сетива, изобразяващи зрението, слуха, докосването, вкуса и миризмата. Досега са открити всички с изключение на алегорията му за вкуса, за която не се знае къде се намира. В тези ранни картини е виден усетът му да работи с цветове, като тук все още гамата е много жизнерадостна, пълноцветна. Явно е също и умението му да разчита и изобразява човешките емоции и състояния. В алегориите усещаме почти физически емоциите на присъстващите – любопитство, търпение, страдание, съчувствие, насмешка, страх… Една цяла гама от емоционални състояния, пресъздадени с огромен талант. Рембранд е невероятен психолог, това е едно от отличителните му качества като творец. Алегоричните му творби са уникални и стойността им все повече ще нараства с времето.

Рембранд има наклонност към размишления, анализи и преосмисляне на житейски и обществени стойности. Той има естествен, много съвременен интерес към науката и към техническите постижения. Изобщо, това е един много надарен и много широкоскроен човек, със съвременно мислене, актуално дори и в наши дни.

Една от моите любими негови работи е „The Philosopher in Medidation“ – творба с изключителна художествена стойност и философска дълбочина. Известна е още под името „Тобит и Анна“, герои от Стария завет.

В уютна малка ниша, под спираловидно дървено стълбище, слепецът Тобит е отдаден на размишления и медитация. Той е седнал пред голям прозорец, през който навлизат слънчевите лъчи, които той усеща, но не вижда. В дъното на помещението има огнище, а жена му Анна подклажда огъня. Тобит и Анна са сред любимите Рембрандови персонажи от Стария завет. Това е една много малка картина, с техника „масло върху платно“ и размери едва 28 х 34 см. Тя крие невероятен философски заряд. Картината задава много въпроси – за смисъла на знанието, за виждането, за топлината и светлината, за семейния уют и смисъла на заедността… Вечни въпроси, които ще бъдат задавани винаги и чиито отговори хората винаги ще търсят. Тази картина е рисувана през 1632 година, когато Рембранд е само на двадесет и шест години! Невероятна дълбочина на мисълта и зрялост на художественото пресъздаване за един толкова млад човек. Тук виждаме вече неговото порастване и като художник, настъпващата промяна в начина на рисуване. Цветовата гама става по-приглушена, в типичните черно, кафяво, червено, златно и жълто, които преобладават в по-късния му творчески период. Уникално е също умението му да работи със светлината, да акцентира върху начина, по който слънчевите лъчи проникват в едно помещение и осветяват предметите и хората. Можем да видим също и друг типичен за Рембранд художествен похват – драматургичното нареждане на пространството. Интериорите в неговите картини и структурата на портретите имат силен драматургичен заряд. По всяка една от тях може да се пресъздадат много силни театрални, оперни или филмови сцени. Някои съвременни арт критици дори твърдят, че Рембранд има кинематографично мислене.

През целия си живот той има склонност към отразяване на живота във всичките му пълнокръвни проявления – от радост до тъга, от раждане до смърт, от богатство до бедност, от гордост до унижение…

Още в ранните си години Рембранд обича да се разхожда из покрайнините на Лайден и Амстердам, и създава много силни и въздействащи графични изображения на видяното. Въпреки бурното развитие на градовете,  в покрайнините животът е различен, .действителността е тъжна. Западнали мелници, прихлупени селски хижи, скитници, просяци. Дори и в най-богатите си години в Амстердам Рембранд обича да се разхожда из улиците на по-бедните квартали, да общува с обикновените хора и рисува ли, рисува… Той не спестява нищо.

Нещо повече – закупува скъпа и модерна печатна техника, и отпечатва в стотици екземпляри своите гравюри. Това го прави много известен. С известността със сигурност идват завист и неразбиране…

Характерни за много от графиките и гравюрите на Рембранд са многопластовата им структура, сложната им композиция. Невероятно е в каква малка площ той изобразява сложни и богати на внушения митологични и религиозни сцени.

Рембранд прави също голям брой графични портрети в цял ръст на бедните си съвременници – бедни хора, възрастни, просяци, скитници… Вероятно доста е озадачавал колегите си, съсредоточени в търсенето и в изпълнението на добре платени поръчки.

Докато много художници от това време използват графични скици като прелюдия към живописта, графиките и гравюрите на Рембранд са сами по себе си завършени творби, със свое звучене и смисъл.

Графичните му техники са невероятно силни! Рисунъкът му е ту нежен и накъсан, особено при лицата и пространството около тях, ту силен, уверен и плътен – при дрехите, в изобразяването на жестовете, движенията и позите на тялото.

В графиките е видна невероятната доброта на този оригинален, неподчиняващ се на никакви догми художник. Често добротата му е смесена с тъжна насмешка. В The Holy Family, наприер, светата майка кърми своето свято бебе, нежно го държи и го гледа с огромна обич, докато през това време светият татко отнесено си чете книга. Рембранд рисува дори и най-известните и използвани сюжети с толкова обич, с такова майсторство. Графиките му трудно могат да бъдат забравени.

Рембранд има труден живот и три големи любови, всяка от които го оставя опустошен по различен начин.

Животът му минава през голямо богатство и слава като един от най-известните и търсени холандски художници, но завършва в бедност и самота. В младостта си той живее разточително. Разполага с голямо наследство от своята любима първа жена, печели много добре, прави прекрасен дом в Амстердам, купува печатница, влага много средства в закупуване на картини и други ценни предмети, които използва за интериори в своите картини и за облекла на моделите си. Живее като един истински бог, с наслаждениe и показност… След смъртта на любимата си съпруга, поразен от скръб и заради големите си разходи, Рембранд се разорява. Кредиторите разпродават цялото му имущество, почти всички ценни предмети и собствените му картини са продадени, за да се погасят задълженията му. Казват, че не са били прекалено сурови с него… Той им се отблагодарява с групов портрет.

Рембранд надживява всички свои любими хора, с изключение на последното си дете. Има различни версии затова къде е погребан, но според най-популярната е положен в гроб за бедняци, подобно на Моцарт. Тъжна е участта на великите гении… Те често умират сами и неразбрани. Бъдещето ги цени повече, отколкото настоящето.

Както други велики художници, Рембранд обича да се вглежда в себе си и да рисува себе си. Оставя около деветдесет автопортрета, от ранни младежки години до последната година от живота му. От портретите ни гледа той – нетърпелив, насмешлив, предизвикателен, замислен, уверен, спокоен. В очите му няма и сянка от съжаление или съмнение.

Един велик художник и човек, отдаден на голямото изкуство. Един мъж, който чувствам като свой приятел и съвременник. Велик е, като самият живот!