Joaquín Sorolla – класикът на испанския импресионизъм

Joaquín Sorolla (1863 – 1923) е испански художник, невероятен майстор на четката. Той е най-признатият, най-познатият и най-обичан представител на испанския импресионизъм не само в Испания, но и извън нея.

Роден е във Валенсия, в многодетното семейство на търговец. Баща му умира от холера, когато той е едва двегодишен и за семейството се грижи роднина на майка му.

Целият му жизнен път е посветен на рисуването, извървян последователно и достойно, без никакви личностни и професионални турбуленции.

Артистичния си талант Joaquín проявява много рано. Деветгодишен, взима частни уроци по рисуване в родния си град, а на единадесет години отива в Мадрид, където е запленен от видяното в Музея Прадо.

След отбиването на военната му служба, получава стипендия да изучава изобразително изкуство в Рим. По време на обучението си в Италия успява да посети и Франция, запознавайки се с работата на френските импресионисти.

През 1888 година се завръща обратно във Валенсия. Непосредствено след това, в духа на испанската родова традиция, създава семейство с Clotilde García del Castillo, която среща няколко години преди това в ателието на баща й. Любовта си към Клотилд увековечава в трите им деца Мария, Йоахин и Елена, и в многобройните нейни портрети, рисувани с нежност и вече рядко срещано в съвременните двойки обожание.

През първите десет години от творческия му път рисува предимно картини на исторически, митологични и социални теми, които представя в Мадрид, Париж, Венеция, Мюнхен, Берлин и Чикаго.

Първото убедително признание идва с картината му Another Marguerite, за която през 1892 година получава златен медал на Националното изложение в Мадрид и след това .- отново златен медал на Международната художествена изложба в Чикаго. На това изложение картината е закупена и дарена на Вашингтонския университетски музей в Сейнт Луис, щата Мисури.

Следващият успех е картината му The Return from Fishing, която е посрещната с голям възторг през 1894 година в Салона в Париж и е закупена от Музея Люксембург. Това е огромно признание за артистичното майсторство на младия Joaquín Sorolla.

Той е импресионист до мозъка на костите си. Това е неговият истински стил. Улавя светлината във всичките й проявления. Използва по божествен начин цветовете.

Уникално бяло, нежно и с толкова разнообразни оттенъци, каквито може би не е уловил никой друг художник. Това е всъщност ренесансовото бяло, триумфално и пленяващо, както в творбите на Рубенс и Микеланджело, но много модерно, много грабващо, използвано в огромни количества. По невероятен начин бялото е миксирано със синьо, розово, жълто, без да губи своята сила и своята категоричност. Картините на Joaquín Sorolla просто излъчват светлина, те самите са източник на светлината.

Начинът, по който работи с четката, е типичен за зрелия импресионизъм, преминаващ към пост импресионизъм. Мазката му е уверена и убедителна. В някои картини движенията на четката са едри и вълнообразни, което оставя впечатление за сила и категоричност. Понякога имам чувството, че на този човек просто времето физически не му е стигало, за да нарисува всичко това, което е виждал и което е носил в себе си. Може би за големите таланти животът е винаги кратък…

Чисто технически и професионално, другото, което е много типично за Joaquín Sorolla, е познаването на всички тайни на човешкото тяло. Изключително естествени и говорещи човешки пози – мъжки и женски, на деца и на хора в зряла и в преклонна възраст. Обикновени хора – селяни, рибари, земеделци, а също и интелектуалци, хора със съвсем различен начин на живот и ежедневие. Всички те са нарисувани в най-типичните и естествени за тях пози. Без излишество и без фалш. Наистина, има нещо ренесансово в степента, в която той познава и в начина, по който пресъздава анатомията на човешкото тяло. Уникалното при него е съчетанието на техниката със силата на емоцията. Типично испански, категорично. Не мога да гледам без вълнение човешка фигура, рисувана от него.

Неговото творчество е толкова силно от художествена гледна точка (съвършен е във всичко, което е оставил), толкова разнообразно като тематика и толкова обемно като брой творби и размери на творбите, че ако не беше починал толкова млад (eдва шестдесет годишен), щеше заслужено да бъде наричан „патриарх“ на испанския импресионизъм.

Без съмнение, Joaquín Sorolla е класикът на испанския импресионизъм.

Избрах да ви покажа една от любимите ми негови картини – „Кеят на Сан Себастиян“.

Сан Себастиян се намира на брега на Бискайския залив, откъм Атлантическия океан. Водата там акумулира силата на океана и това се усеща и в местния климат, и в картината. Едва ли има друг художник, който да е рисувал картини, изобразяващи живота и природата от толкова различни краища на Испания. Joaquín Sorolla е истински влюбен в родината си, естествено, без поза и без прекаляване.

В картината небето е мрачно, а морето е бурно. Облаците се носят сърдито над водата, а вълните прииждат с колосална сила към брега. Чувствате ли енергията на океана? Въздухът е озониран и плътен. Вълните се удрят една след друга от кея. Връщат се обратно и отново прииждат, оставяйки хиляди малки пръски във въздуха.

На кея са застанали няколко мъже и жени, някои от тях са с децата си. Изглеждат смели и спокойно наблюдават морето, но за всеки случай са приближили телата си, притиснали са се един до друг.

Отсреща брегът напрегнато удържа ударите на морето, сякаш предпазвайки хората от беда.

Какъв невероятно силен разговор между природата и човека!

Картините на Joaquín Sorolla можете да видите в Уикиарт тук.