Ivan Rabuzin – вълшебен полет над реалността

Ivan Rabuzin (1921 – 2008) е един от любимите ми художници-наивисти. Вече писах веднъж за него в блога си, но не мога да се сдържа да си напомня и да ви напомня за този невероятен наивен талант, дарен от Бога с много фин усет за реалността.

Позволявам си да напомня няколко интересни факти за живота му. Той е роден в малко село, в областта Zagorje и семейството му е съвсем обикновено. Обучаван е да бъде дърводелец и дълги години именно това е работил. На практика, е без всякакво академично образование в областта на изкуствата. Не се знае дали изобщо е вземал някакви уроци по рисуване през живота си. Започва да рисува след тридесетата си година, а първата си самостоятелна изложба прави през 1956.

Картините му са пътували по целия свят – Франция, САЩ, Япония, Швейцария, Норвегия, Германия, Италия, Бразилия, Норвегия. Навсякъде са посрещани с изключително голям интерес от ценителите на наивното изобразително изкуство.

Декорирал е порцелан за световноизвестния производител на порцеланови изделия Rosenthal, за когото създава великолепна серия рисувани чинии.

Обичам наивното изкуството, защото в него по много непосредствен и естествен начин авторите общуват с природата и реалността.

Допада ми богатството и експресивността на колорита в наивните картини, неограничавано от предварителни представи и правила, независимо дали чисто човешки или наложени от академията. Често перспективата в наивното рисуване е нарушена, за сметка на въздействие чрез цветове, форми и емоции, въплътени в картините.

В наивното рисуване художникът си позволява да остане дете, в най-добрия смисъл на тази дума. Продължава да общува със света с блеснали очи, запазвайки добрата си, наивна и чиста, детска представа за него.

Това е особено видно в картините на Иван Рабузин, в които не пада и една сива облачна сянка и в които сякаш всяка къща, дърво и хълм пеят чудна песен. Това е наистина като полет, като вълшебен полет над реалността.

Типично за него е, че в картините му липсват хората. Планини, реки, дървета, великолепно небе, къщички с чисти прозорци, блеснали на слънцето като детски очи. Само не и хора.

Картините му показват едно много добро владеене на перспективата, за разлика от някои други самоуки художници-наивисти. Това може би се дължи на неговата професия на дърводелец. Работата с дървото създава практически усет за обемите, формите и тяхното взаимодействие.

Разбира се, той има огромен, безспорен художествен талант. Това, което природата ни е дала, винаги ни помага да компенсираме ограниченията, които животът ни е наложил и да развием най-доброто у себе си.

Другото, което го отличава от много художници-наивисти, е съзнателното бягство от битовизма. Да, животът има много проявления, и ежедневието е най-натрапчивото от тях. Трудно е да избягаш от него. Да можеш да политнеш над ежедневието, над дребните, непрекъснати повторения в живота, през които няма как да не преминаваш всеки ден, е дар. Да не се вторачваш в тях, да виждаш по-далеч, отколкото животът те е поставил. Да продължаваш смело да мечтаеш. Да можеш да летиш над реалността.

Показаната картина в това есе се нарича “Моят роден край”. Великолепно, фино и вдъхновяващо усещане за родния край на Ivan Rabuzin. Една от мечтите ми е да посетя Хърватия скоро, дано да се сбъдне.

Наистина, обичам Ivan Rabuzin. За колекционерите – картините му могат да бъдат закупени на невероятни цени на неговия артистичен сайт, поддържан от семейството му.

За всички нас, останалите – можем да се насладим на великолепните му работи там, а също и на сайта на Хърватския музей на наивното изкуство.