Този малък голям свят. Вера Недкова

Вера Недкова (1908 – 1996) е едно от знаковите имена на модерното българско изкуство.

Бях щастлива да видя нейната голяма ретроспектива изложба през февруари 2017 година, в Националната Художествена Галерия. За първи път творчеството й беше представено така обхватно и с необходимото медийно покритие. Вера Недкова е художничка от европейска величина, с която всяка нация може да се гордее. Нейното творчество тепърва ще бъде анализирано и тълкувано.

Родена е в Скопие, в семейството на българския дипломат Тодор Недков. Майка й се занимава с музика. Поради дипломатическата кариера на баща си, семейството прекарва много време извън България, където израства и малката Вера. Владее английски, немски и френски език. Семейството от рано забелязва дарбата на дъщеря си и Вера е записана като ученичка на Никола Маринов в Националната Художествена Академия още на петнадесет години.

През 1923 година Вера заминава за Виена, където след седем години завършва Държавната Художествена Академия с две специалности – живопис и реставрация.

Много голямо значение за нейното формиране като художник има безрезервната подкрепа и обич на семейството й. След завършването си Вера моли за помощ своя баща, който финансира деветмесечния й престой във Флоренция през 1931 година. Там тя изучава сама работите на големите италиански майстори от епохата на Ренесанса и рисува, непрекъснато рисува.

Завръща се в България през 1934 година, като наскоро след това прави 2 самостоятелни изложби. Става част от общността на Българските нови художници и участва в общите им изложби. Това дружество обединява млади български художници с модерно художeствено мислене и естетика, сред които са Васка Емануилова, Вера Лукова, Иван Фунев, Стоян Венев, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Борис Ангелушев и други. То просъществува от 1931 до 1944 година и неговите членове оставят трайна следа в българското изобразително изкуство.

Работите на Вера от първоначалния й период (1931 – 1944) могат да се причислят към пост-импресионизма и експресионизма. В творчеството й се усеща дискретното влияние на италианските ренесансови майстори (чист, топъл  колорит), френската живописна школа (основно Сезан и Гоген), а също и една интересна близост с финия и чист рисунък на Модилияни.

Още с първите си самостоятелни прояви в България, Вера Недкова е забелязана от проф. Никола Мавродинов – български изкуствовед и археолог, един от най-големите експерти в областта на средновековното българско изкуство. През 1946 година, той й помага да намери работа като реставратор в Археологическия музей, който самият той ръководи по това време.

В Археологическия музей Вера Недкова работи като реставратор и консерватор от 1946 до 1961 година. През това време нейните творби не се излагат почти никъде, тъй като изразните й средства са неприемливи за установените нови естетически норми в изкуството. С високите критерии на своето образование и безспорния си талант, Вера остава вярна на себе си. През този нелек за нея и близките й период, Вера рисува предимно интериорни картини, пейзажи и портрети. Рисува предимно нощем.

Интересът към нейните работи се появява отново, след съживяването на българския културен живот през 70те години на миналия век. Тогава работите на Вера се появяват в общи художествени изложби. Тя е двукратна носителка на една от най-престижните награди за изобразително изкуство в България – наградата за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора.

В късния си период Вера използва похватите на абстрактната живопис и творбите й значително се различават от тези в началния й период. Цветовете стават сякаш по-неясни и приглушени.

Макар и преоткрита от художествените среди, Вера се затваря все повече навътре в себе си и в своя малък свят. Почти до края си, тя води уединен живот и изцяло се посвещава на своята работа като реставратор и на своето изкуство. Допуска малко хора до себе си, подбира хората, с които се сближава и общува изключително внимателно. Интересува се живо от художествения живот в Западна Европа и въпреки че няма възможност да пътува много през по-голямата част от живота си, тя е много добре осведомена за тенденциите и събитията там.

Една година преди смъртта си, Вера Недкова завещава на държавата своя дом и всичките си творби. След известен период на изучаване и реставрация, днес домът й е част от Националната Художествена Галерия и може да бъде посещаван.

Избрах да ви покажа тази нейна творба – “Интериор”, от 1945 година.

Това вероятно е нейният дом, уютен и побрал всичко ценно за нея самата и нейните близки. Книгите, пианото с букет цветя и снимки на любимите хора. Изящните лампиони. Удобните фотьоли. Старовремският прозорец с тежки завеси. Ниската масичка с топъл цвят, с цветя върху нея.

Началото на едно дълго пътуване навътре… Дали е усещала какво прибиране в себе си я очаква през следващите почти двадесет години? Дали се е страхувала от бъдещето, скривайки се в своя малък свят, в очакване големият свят да си спомни за нея отново?

Работите на Вера Недкова можете да разгледате в нейния дом, на ул. “11ти август”, а също и онлайн в Wikiart тук.