Паул Клее – светът във всичките му измерения

Paul Klee (1879-1940) е един от моите любими художници.

Роден е в Швейцария, в семейството на немски учител по музика и швейцарска оперна певица.

В детството си свири на цигулка и родителите му се надяват да стане музикант. Отрасъл в музикално семейство, той наистина усеща музиката със всяка своя клетка. Това се чувства и в неговите творби. Контури, обекти и цветове следват някакъв вътрешен ритъм – сякаш вируоз-музикант свири приказна мелодия.

Поетът Рилке казва за Паул Клее: “Ако не знаех, че Клее свири на цигулка, гледайки картините му, щях да се досетя”.

Паул Клее взема решение да не се развива професионално като композитор или музикант още в юношеските си години, защото смята, че след Бетовен и Моцарт е трудно да бъдат постигнати големи върхове в музиката.

Ето защо, решава да се насочи към изобразителното изкуство. Учи в Художествената академия в Мюнхен. На края на третата година на следването си възкликва отчаяно: “Едва ли някога ще се науча да рисувам…”.

Паул Клее е един от родоначалниците на съвременната авангардна живопис. Арт критиците отнасят творбите му към експресионизма, кубизма и сюрреализма. Но това е един от най-разностранните съвременни художници. Трудно е да бъдат систематизирани и окачествени работите му. Отличава се с невероятен собствен стил, много трудно е да бъде объркан с някой друг.

Паул Клее живее и работи над 30 години в Германия, но поради причисляването му към художниците-дегенерати по времето на фашизма, е принуден да се върне в Швейцария.

Той е считан за част от кръга Blue Reider (Кандински е сред първите, които оценяват неговата дарба) и е лектор в продължение на около 10 години в престижното училище за съвременен дизайн Bauhaus. Работите му започват да придобиват известност едва към 40-тата му година, но това не изглежда да го е тревожило.

Въпреки, че е доста продуктивен в някои свои периоди, той рисува сякаш медитирайки над картините си, размишлява, описва техниките и откритията си. Използва често смесени техники в картините си.

Документира своята философия за изкуството в дневника си, в лекции и есета. Един от най-четените и изучавани модерни художници.

Допада ми много начина, по който възприема света и го отразява в творбите си. Светът за него е многопластов, едновременно притежаващ сложна структура, която трябва да бъде овладяна, описана, систематизирана и някак по детински нежен, весел, безкрайно интересен.

Философска сложност, музикална виртуозност и детска интуитивност съжителстват много естествено в картините му. Гледайки ги, имам чувството, че той рисува това, което би изсвирил с цигулката си. Ненапразно след смъртта му по картините му са композирани музикални произведения.

Последните си години прекарва в селището Муралто, в областта Локарно в Швейцария, на брега на езерото Лаго Маджоре.

Паул Клее е една вселена. За него може да се говори и пише безкрайно…

Избрах да ви покажа една от последните му картини, рисувани там – пейзаж, изпълнен със смесена техника. Това е вероятно привечер на брега на езерото Маджоре. Картината ми напомня на лунна лятна соната…

Планините са обгърнали кротко езерото. Сградите са се сгушили една в друга, сякаш в топла вечерна прегръдка. Светлините приблясват уморено.

Луната плува във водата и странно – на нея се виждат също сгради. Това дали е отражение на Муралто или е друг, лунен свят? Дали Паул не е усещал полъха на смъртта? Една от последните му сонати… През юни той умира.

Можете да разгледате картините му в Уикиарт.