Сливане с природата с Исак Левитан

Исак Левитан (1860-1900) е моят любим пейзажист – реалист, в чиито картини намирам спокойствие, баланс и радост от съприкосновението с природата.

Харесвам този художник още от детските си години, когато в къщата на баба и дядо гледах окачената на стената репродукция на един от прекрасните му езерни пейзажи.

Всъщност, бях забравила затова. Припомних си го, гледайки наскоро картините на Левитан в интернет. Интересно е как изкуството може да ни върне години назад, докосвайки скритите дълбини на психиката.

Левитан е руски художник от еврейски произход с нелека житейска съдба. Той е роден в малко селце на Сувалска губерния в северозападната част на бившата Руска империя, в бедно семейство с общо четири деца. Бащата е обучаван за равин, но се отказва от религиозно поприще. Той е самообразован и ерудиран, говори френски и немски; работи за кратко като преводач при строежа на железопътни обекти от френска компания.

Не е много сигурно дали Исак е роден син на своите баща и майка, или е осиновено дете – има различни предположения затова. Каквато и да е истината, семейството се грижи с еднаква любов за всичките си деца.

Родителите се преместват в Москва в стремежа си да осигурят препитание, когато Исак е десетгодишен. Исак и брат му Авел постъпват в известното Московско училище за изобразително изкуство, скулптура и архитектура. Обучението на двамата среща сериозни финансови затруднения, тъй като майката умира млада, а след нея умира от тиф и баща им. Ето защо младият Исак завършва училище като талантлив стипендиант от беден произход. Още по време на обучението си печели награди с картините си.

След дипломирането следват много житейски препятствия и много упорита ежедневна работа.

Левитан е принуден нееднократно да се мести от място на място поради еврейския си произход, но запазва бодрост и оптимизъм през целия си живот. Отличава се с невероятно силен дух и лек характер, приемащ стоически трудностите и здравословните си проблеми. Той е с много крехко здраве, има сериозни сърдечни проблеми поради заболявания в детските години.

Интересен факт от неговата биография е, че Левитан е близък приятел на великия руски писател Антон Павлович Чехов.

Въпреки затрудненията, успява да пътува доста – както в Русия, така и в Европа. Пътешествията разширяват кръгозора му, но Левитан остава фокусиран върху пейзажната живопис през целия си живот.

Наричан е “пейзажист на настроението”, тъй като картините му са много нежни и лирични, и предават чувствата му от съприкосновението с природата. Левитан открива в природата безкраен източник на сила и извор на вдъхновение.

Оставя след себе си огромен брой нежни, балансиращи, прекрасни пейзажи – картини от всички сезони.

Степта и полето в неговите картини не са еднородни и скучни, а дават заряд и спокойствие. Невероятен майстор в изобразяването на водни повърхности е, успява да предаде с четката си чара на руските реки и езера. Рисува и морски пейзажи.

Аз особено харесвам горските пейзажи на Левитан. В неговите гори всяко дърво говори, тихичко нашепва нещо разбираемо и задушевно, като бавна песен. Светлината е изумителна, прозира през всяка отделна клонка, прави всяко едно листо да изглежда специално.

Избрах да ви покажа картина, която е нова и за мен. Това е картината “Привечер на дачата” /селска къща в руския бит/. Малка лятна къщичка, с осветена тераса, сгушена уютно в тъмните сенки на големите дървета наоколо…

Надявам се и вие усещате спокойствието и романтиката на тихата лятна вечер. Чувате ли щурците?

Нищо не може да замени общуването ни с природата.

Можете да разгледате пейзажите на Левитан в Уикиарт тук.