В лиричния свят на Георгиус Гунарополус

Преди няколко дни открих невероятно богат ресурс с творби на гръцки художници и съм впечатлена от тях. Сред имената, които ме привлякоха, е Георгиус Гунаропулос (Γιώργος Γουναρόπουλος, 1890 – 1977).

Открих малко информация за него на английски език, но картините му говорят сами за себе си и реших да споделя с вас впечатленията си.

Интересен факт в неговата биография е, че е роден в Созопол и е от гръцко потекло. Семейството му емигрира в Гърция в началото на 20ти век.

Започва да учи декоративни изкуства в Школата по изобразително изкуство в Атина и изявява таланта си съвсем млад. Печели първите места в ученически конкурси и взима различни награди по време на обучението си там. Получава стипендия, за да продължи образованието си в Париж, която използва едва след края на Първата световна война, в която взема участие.

В Париж се обучава в Académie Julian и в Académie de la Grande Chaumière. Увлича го импресионизма, почитател е на Анри Матис и на Пол Сезан. Участва в общи художествени изложби и прави самостоятелна изложба в Париж през 1926 година. Още първите му изложби са невероятно успешни – картините му се продават добре.

Завръща се в Гърция и се установява да живее в Атина през 1931 година.

Творческите му търсения преминават през постимпресионизма и експресионизма, докато еволюират в много интересен и рядко срещан личен стил. Арт критиците отнасят работите му към сюрреализма, като бих добавила че това е един много лиричен сюрреализъм, в който са втъкани много знания за древната гръцка история и митология, и типично балканско светоусещане.

Картините му са една магия. Съчетание между сън, видение и мечта…

Колоритът е нежен, много пастелен. Цветосъчетанията са необичайни. Бекраундът прелива в различни цветове. Контурите са плавни и светли.

Изобразеното е колкото реално, толкова и част от един негов лиричен свят, в който риби, жени, море, скали, дървета и цветя съжителстват по невероятен начин.

Жените са невероятни. С меки, обли, женствени тела. С дълги вълнисти коси. Загадъчно усмихнати. Готови да прегърнат. Или прегръщали? Профилът им е античен, елински или славянски. Очите са дълбоки като кладенци, в които можеш да потънеш. Истински русалки.

Избрах да ви покажа тази картина – гола жена в сънен пейзаж.

Трудно е да се опише с думи очарованието, скрито в неговите картини. Може само да се усети.

Откривам нещо общо между картините му и работите на Димитър Казаков – Нерон, с уточнението, че творбите на Димитър Казаков са многопластови, някак по-сложни и в тях се усеща повече напрежение и сгъстена емоция.

Откривам нещо общо също с някои от творбите на Жорж Папазов. Основно в емоционалността и начина, по който общува с Вселената.

Казват, че със стила си Георгиус Гунарополус протестира против установените норми и правила в тогавашния арт свят. Но нима красотата и нежността са форми на протест?

Можете да се насладите на картините на Георгиус Гунарополус на този уеб адрес.