Завръщането на Лоренцо Лотто

Lorenzo Lotto (1480-1556/57) е италиански художник, представител на Късния Ренесанс и възпитаник на Венецианската школа. Считан е за ученик на Джовани Белини.

Животът му е поредица от изпитания, през които той преминава с търпението и достойнството, присъщи на необикновените личности.

По-голямата част от живота си прекарва в Северна Италия, пътувайки от град на град в търсене на препитание. За кратко време престоява в Рим, където му е възложено да изрисува стените на папските апартаменти. По-късно неговите картини са премахнати, по все още неизвестни причини. Най-известните му достигнали до нас творби са от периода на престоя му в Бергамо. Плодотворни са също периодите от завръщането му в родната му Венеция, и пътуванията му през различни градове в областта Марке.

Силно религиозен, макар и много независим в мисленето и в поведението си, Лоренцо се присъединява в края на живота си към Ордена на монасите-францисканци. Може би, за да намери подслон и сигурност. Може би, за да намери най-сетне душевен покой.

Рисува олтари и стенописва много храмове в градовете, в които престоява. Религиозната му живопис се отличава не просто със задълбочено познаване на религиозните послания и символика (задължително за тази тематика), но и със смел колорит, великолепни нестандартни композиционни решения, уникална динамика на изобразяваното и реализъм.

Модели за неговите светци и ангели са обикновени хора в градовете, които живее. Тях той наблюдава проникновено и с любов, и пренася техните грижи, техните мисли и емоции в лицата на изобразените светци. Заплаща на всеки един от позиращите му (оставя след себе си подробни записки за своите разходи).

През този период преобладаващият подход при изобразяването на светци се отличава с идеализация и обожествяване. Лоренцо приземява мадоните и светците в своите картини. Те са обикновени хора, като всеки от нас. Човешкото е божествено.

Мадоните са нежни, замислени, скромни. Светците са уморени, любопитни, гневни, отмъстителни. Всяка една жена може да бъде видяна като мадона. Всеки един мъж може да бъде припознат като светец.

Казват, че не се е съобразявал много със “заданията”, които е получавал. Вероятно благодетелите му, възлагащи му работа, не са оставали много доволни от резултатите. Защото Лоренцо Лотто е почти напълно забравен.

До края на 19ти век, когато го преоткрива Bernard Berenson, американски арт историк с литовско-еврейски произход, който е един от големите познавачи на Ренесансовото изкуство.

До нас са достигнали също множество негови портрети на знатни жители от тези градове.

Портретната му живопис го характеризира като художник с изключително модерно мислене, психолог и фен на детайла. Портетува моделите си в обкръжението на любимите им вещи и на цветя. Рисува ги такива, каквито те самите мечтаят да бъдат. Задълбочени, мечтателни, предизвикателни, сериозни, тъжни… Погалени от неговата четка, моделите му сякаш сбъдват мечтите си. Уникални портрети, все още съвременни, все още говорещи и привлекателни.

Погледнете неговия автопортрет. Единственото свое изображение, което ни е оставил. Какво достойнство в позата. Каква тъга и ирония в погледа. И спокойствието на човек, изпълнил добре своята мисия.

Да запомним това име  – Lorenzo Lotto. Историческата арт истина ще го постави заслужено редом с имената на Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Ботичели, Тициан. Един от великите представители на италианския Ренесанс.

Творбите на Лоренцо Лотто можете да разгледате в Уикиарт.