Жул Паскин и реалността

Жул Паскин (1885-1930) харесвам още от детските си години.

Тогава познавах предимно неговите акварели, с много нежни контури и цветовe с топли нюанси. Не знаех много неща затова как е живял, освен че е роден в България и семейството му е емигрирало, докато е бил малък.

Ето какво разбрах неотдавна за живота на Жул Паскин.

Той се мести в Лондон и след това – в САЩ, за да избегне участието си в Първата световна война. След войната се установява в Париж и с времето се превръща в един от символите на артистичното общество в Монмартр. Ето защо, по света Жул Паскин е известен повече като френско-американски художник, роден в България.

Сред неговите приятели в Париж са Модиляни и Хемингуей, един от моите любими писатели.

Жул Паскин е художник на “тук и сега”, той рисува реалността, в която живее.

Известен бохем, подвластен на алкохола, той е любим клиент на парижките ресторанти и приятел на местните проститутки.

Парижките проститутки са негови предпочитани модели. Много от картините му са като фотографии, запечатали техните уморени тела, ръце и очи. Интересен факт е, че той рисува голи женски тела предимно в графика и с масло.

Гледайки неговите акварели, усещаме крехката му, деликатна душа.

Това е портрет на Луси Крог, втората любима жена в неговия живот. Той поделя апартамента и сърцето си с неговата съпруга и с Луси. Каква нежност и тъга има в тази картина…

Повален от алкохолизма и депресия, предизвикана от неприемане на последните му картини, Жул Паскин се самоубива в ателието си, само на 45 години.

Оставя на Луси надпис с кръв върху стената на стаята.

В деня на неговото погребение, всички ресторанти в Монпарнас затварят. Хиляди негови приятели, облечени в черно съпровождат ковчега с тялото му в продължение на три мили до гробището в Монпарнас.

Можете да разгледате работите му в Wikiart.