Цанко Лавренов и корените на съвременната българска култура

Ние, българите, сме много горди с културните постижения на нашата древна нация. Стенописи, дърворезби, икони, накити и посуда са сред най-известните в чужбина постижения на старото българско изкуство.

За съжаление, не са много съвременните български художници, чиито имена се знаят извън страната, освен ако не са били свързани с предишната официозна система за управление на изкуството и особено пък ако са отказали да поставят изкуството си в служба на културна пропаганда.

Много рядко творби на последните са били показвани на изложби в чужбина. Доста често техни работи не са участвали и в общи художествени изложби в страната.

В колекциите на много малко световноизвестни музеи и арт галерии има картини на български художници от втората половина на 20 век.

Изключение правят художниците, които са емигрирали от страната още в младите си години и дълго време за живели извън нея.

Цанко Лавренов (1896-1978) е творец, с който може да бъде горда всяка нация.

Макар обичан и много известен художник в България, ние все още му дължим много. Той принадлежи на тази група български художници, които обогатиха нашето изобразително изкуство и го придвижиха от състояние на изкуство, фокусирано върху типично Балканска и Ортодоксална духовност до изкуство с Европейско културно измерение.

Цанко Лавренов се вдъхновява през целия си живот от старата българска архитектура, изобразявайки във великолепни картини българските манастири, а също прекрасните къщи и стръмните каменни улици на родния си Пловдив.

Особено много харесвам картината му “Малка нощна музика”, очевидно вдъхновена от едноименното произведение на великия Моцарт.

В двора на прекрасна къща, принадлежала на богата Пловдивска фамилия, в сърцето на стария град, камерен оркестър свири Моцарт на лунна светлина. Годината е 1967.  Какво красноречиво послание!

Можете да разгледате великолепните творби на Цанко Лавренов в уеб сайта на Пловдивската Градска Галерия.